За съветското правосъдие - в Москва и у нас

ННезависимото правосъдие в Русия е химера. Каквото е билo и по времето на СССР.

Ето защо арестът на опозиционния лидер Алексей Навални при пристигането му от Германия, където беше спасен животът му след среща с руски тайни агенти, и последващото му вкарване в затвора за няколко години не би трябвало да са изненада за западния и още по-малко за нашия свят.

Правосъдието в Русия е пропито от корупция и кариеризъм, а съд, прокуратура и полиция са само различните инструменти на единствения владетел. Както е било едно време. Това е средство, което трябва да гарантира запазването на властта.

Всъщност може и да звучи познато. Защото има много общо с България. Макар и лустросано след 20 години евроинтеграция, българското правосъдие по същината си е съветско - от законите, повечето датиращи от средата на миналия век, през организацията на прокуратурата и службите до навиците на работещите там.

Като говорим за прилики - българското правосъдие и специалните служби през 2015 г. проспаха (или по-скоро замижаха) как половин дузина руски агенти кръстосват страната ни, за да отровят оръжейния производител Емилиян Гебрев, сина му и още един човек. Разследването за атентата беше заметено под килима. Вариантите са два - или службите толкова могат, или това има общо с опитите на Пеевски да завземе бизнеса на Гебрев, в които се включиха и главният прокурор и подопечният му специализиран съд.

По това време между другото Гешев ходеше на обмяна на опит с руската прокуратура. После с Борисов решиха да се направят на прозападни и обвиниха генерал Решетников и червената каска Николай Малинов в шпионаж, позовавайки се на публични данни от 2013 г. Но делото за шпионаж, както и това за отравянето на Гебрев едва ли ще стигнат до съд - защото това е имитация за пред хората.

Толкова за приликите между българското и руското съветско правосъдие. Има и една важна разлика - не сме стигнали тяхното ниво на мракобесие.