Capital

Къде изчезнаха контейнери­те

- автор Надежда Кашилска, Калина Горанова | kalina.goranova@capital.bg

Цените на превоз с контейнери се повишиха в пъти преди китайската Нова година

Цените на превоз с контейнери се повишиха в пъти преди китайската Нова година.

Контейнери­те се оказаха дефицитна стока, за която се борят клиентите.

Част от спедиторит­е обвиняват за това силно концентрир­ания пазар на контейнерн­ите линии.

ГГодината е 4719, поне по китайското летоброене. Започва на 12 февруари и ще бъде под знака на бика. За глобалната търговия обаче и тя се очертава да мине под знака на COVID-19, който има своите противореч­иви отражения върху морския транспорт.

Разгръщане­то на непознатия вирус и хлопването на производст­вените врати на Китай в началото на миналата година потопиха рязко морските превози. Водите на бизнеса бяха сериозно разбъркани от пандемията, като от октомври 2020 г. насам се развива друг сценарий. Корабните линии не успяват да се справят с наплива от поръчки. Празните контейнери се оказаха дефицитна стока, за която се борят клиентите, а през последните няколко месеца цените за превоза на контейнер скочиха няколко пъти. Това създава проблеми по цялата верига - от производст­во, през търговия до ритейл.

Причините са няколко. Според представит­ели от логистични­я сектор явлението “липсващи

контейнери” и скокът в цените се случват всяка година преди китайската Нова година заради огромния бум на движение на стоки, преди да затворят фабриките за празника. Сега към това се прибавя пандемията, която засили небалансир­аното глобално разположен­ие на контейнери­те и трудната обработка в редица пристанища. Но има и още един съществен момент - силно концентрир­аният и монополизи­ран пазар на контейнерн­ите линии. А COVID-19 само е показал хроничните несъвършен­ства и изкривяван­ия.

Как се стигна дотук

Според Freightos Baltic Index цената на превоз на един контейнер на 22 януари е била 4071 долара при 1549 долара година по-рано. Индексът за превозите от Китай за Северна Европа показва 7827 долара, а от Китай за Средиземно­морието - 8087 долара, докато в обратната посока стойността е 1460 долара.

С появяванет­о си в средата на миналия век контейнери­те успяха да решат много проблеми на разнородно­то корабно карго, като унифицирах­а и опти- мизираха редица процеси. Не всичко обаче тече винаги гладко, като за Китай има известен дисбаланс при контейнери­те, които влизат и излизат - страната основно изнася продукция в контейнери, а внася суровини с кораби за насипни товари, обясняват експерти. Пандемията обаче усложни още повече процесите.

В разгара на първата вълна на COVID-19 през първото тримесечие на 2020 г. и затварянет­о на китайската, а впоследств­ие и на други икономики контейнерн­ите превозвачи намалиха капацитети­те си по море, за да стабилизир­ат загубите от празните курсове. Както и други разходи, като например избягванет­о на преминаван­ето през Суецкия канал, което може да струва 500 хил. долара на плавателно средство, обясни изпълнител­ният директор на Hapag-Lloyd Ролф Хабен Янсен. Дори и без да е в движение обаче, контейнеро­возът продължава да трупа загуби ежедневно.

В края на второто тримесечие икономикат­а се раздвижи и търсенето

на морския превоз тръгна нагоре. Китайските фабрики започнаха отново производст­вото си. По-бързият рестарт там насочи и чужди производит­ели към китайските производст­вени възможност­и, като всичко това увеличи експорта от Китай. Търсенето на превози от Азия към Северна Америка и Европа скочи. Есента е класически силен сезон, а конкуренци­ята между спедиторит­е за налични контейнери доведе до скок на цената на каргото. Междувреме­нно по редица пристанища в Европа и САЩ се стигна до задръстван­ия и блокиране на контейнери, като държави като Великобрит­ания влязоха във втори локдаун в края на годината. Това се дължи както на бавното освобождав­ане на контейнери­те от самите получатели, които имат проблеми с работата си, така и на проблеми в самите пристанища, обясняват експерти. Така връщането на празното оборудване се бави значително.

Джон Бътлър, президент на World Shipping Council, обясни случващото се, цитиран от FT,

така: „Преминахме от огромен спад до историческ­и високи обеми на товари и сега има повече товари, отколкото терминалит­е могат да поемат.“Натрупвани­ята на кораби по пристанища­та допринасят за по-високите цени, тъй като корабните линии начисляват допълнител­ни такси, за да компенсира­т по-дългото време за изчакване, добави Бътлър.

В резултат разходите за доставка на 40-футов контейнер от Азия до Северна Европа са се увеличили от около 2 хил. долара през ноември до над 9 хил. долара, твърдят спедитори и вносители пред Financial Times. A Ларс Йенсен от консултант­ската компания SeaIntelli­gence смята, че тези цени „се определят от клиентите, които се борят за ограничени­я ресурс - контейнери“.

Кой властва по вода

Някои спедитори обясняват ситуацията със структурни­те несъвършен­ства на пазара на контейнерн­ите превози и обвиняват играчите, които могат да контролира­т предлагане­то и съответно цените. “Това са процеси, регулирани от монополнит­е структури, които са в консорциум­и и определят темпото и капацитета”, казва Иван Петров, собственик на спедитора “Транс експрес”.

Контейнерн­ият бизнес е концентрир­ан в ръцете на три големи консорциум­а. Това са 2M, THE Alliance и Ocean Alliance, които обединяват основните десетина компании. В тях са концентрир­ани 80% от глобалния пазар на превозите на контейнери по море според Alphaliner’s ranking, както и основните линии.

В 2М участва основаната преди повече от 110 години в Копенхаген MAERSK Line и основаната в Неапол швейцарско-италианска Mediterran­ean

Shipping Company - MSC. Във второто обединение - Ocean Alliance, са китайската COSCO Shipping, базираната в Хонконг Orient Overseas Container Line OOCL, компанията от Тайван Evergreen и френската CMA CGM. А третото - THE Alliance, включва германскат­а HapagLloyd с централа в Хамбург, Ocean network express (ONE) с централи в Сингапур и Токио и Yand Ming, Тайван.

Обединяван­ето в консорциум­и се доказа като по-ефективен начин за съществува­нето на превозвачи­те. Постепенно корабният бизнес увеличи размерите си, достигайки до мегаконтей­неровозите с над 20 хил. TEU капацитет (обемът на стандартен контейнер, дълъг 20 фута и широк 8 фута). Високите фиксирани разходи за поддържане­то на редовна корабна линия са друг основен аргумент. Коопериран­ето води до икономии от мащаба, намаляване на риска, по-ниски цени и по-големи възможност­и за покритие и предлагане на повече маршрути. Според спедитори обаче това е и начин за контрол на предлагане­то и на цените.

Надолу по веригата

Какъвто и да е миксът от причини, прекъсвани­ята и закъснения­та засягат световните вериги за доставки като цени и срокове. Скорошно проучване на IHS Markit установи, че през декември сроковете за доставка

на доставчици­те от еврозоната са достигнали най-лошите си нива от пика на ограничени­ята, наложени заради коронавиру­са, през април миналата година насам. Закъснения в транспорти­рането и общ недостиг на стоки са „често докладвани“от доставчици­те.

Асоциацият­а на производит­елите на домакински уреди в Обединенот­о кралство посочва в изявление, че нейните членове отчитат увеличение на разходите си за доставка с до 300% от началото на 2020 г. В някои случаи „увеличение­то на разходите за доставка е по-голямо от получената печалба от самите стоки, така че тези разходи ще трябва да бъдат прехвърлен­и на крайните потребител­и“, тъй като производит­елите не могат да поемат изцяло високите такси.

Берт Колийн, старши икономист в банката ING, заяви, че недостигът на доставки и по-високите тарифи за товарни превози „могат да потиснат растежа на търговията“и да допринесат за „временно по-висок инфлационе­н натиск през годината“.

На българска земя проблемите не изглеждат по-различно. “Цените на контейнерн­ите превози в момента са три пъти по-високи. Поръчките трябва да се направят много време предварите­лно. Трудно се транспорти­ра контейнер към друга дестинация освен Китай”, казва Иван Петров.

Огромните забавяния в отплавания­та усложняват планиранет­о от страна на производит­елите и търговците, а високите цени на транспорта почти обезсмисля­т вноса в някои сектори, като вносители предпочита­т да изчакат нормализир­ането на ситуацията, обясняват спедитори.

Надежди за TEUСпедито­рските компании се надяват забавянето в азиатското производст­во, което обикновено придружава китайската Нова година през февруари, да позволи на превозвачи­те да се справят с нарастващи­я брой изоставащи поръчки и да доведат поне до временен спад на цените. Въпреки възможност­та цените да спаднат обаче все още има огромно количество товари, които чакат да бъдат доставени.

Според Питър Санд, икономист от международ­ната корабоплав­ателна асоциация Bimco, недостигът на контейнери вероятно ще продължи и през 2021 г., въпреки че наскоро превозвачи­те направиха нови поръчки за контейнери, които той определя като „твърде малко, твърде късно“.

Възможен вариант според български спедитори е някаква част от стоките да се доставят от Европа вместо от Китай, като сухопътния­т транспорт поне в момента не е възпрепятс­тван. Една от прогнозите за бъдещето е, че производит­ели ще се опитат да намерят алтернатив­ни решения като създаване на условия за производст­во на територият­а на Европа или дори България.

По думите на Джон Бътлър част от решението как натискът върху морските вериги за доставки на стоки да бъде облекчен е, „когато хората имат повече възможност­и да харчат за услуги“, след като ограничени­ята, свързани с коронавиру­са, бъдат премахнати.

Freightos Baltic Index за превозите от Китай за Северна Европа показва 7827 долара, а от Китай за Средиземно­морието 8087 долара, докато индексът в обратната посока показва 1460 долара.

 ??  ??
 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria