Когато Меркел удари
Германският канцлер този път действа бързо и амбициозно. Това е добре и за Германия, и за ЕС
Германският канцлер този път действа бързо и амбициозно. Това е добре и за Германия, и за ЕС
„Вълшебство крие новото начало.“С този цитат от Херман Хесе германският канцлер Ангела Меркел описа атмосферата на първата визита на френския президент Еманюел Макрон в Берлин преди три години. Сякаш за да остане вярна на прагматизма си, Меркел добави, че магията ще действа само ако доведе до резултати.
А такива в последните три години нямаше. Напротив – след първоначалните сърдечни прегръдки Меркел и Макрон се вкопчиха в нещо, което Йозеф Йофе от Die Zeit определя като „тиха битка за Европа“. Германският канцлер отстояваше реформистки устрем и фискална добродетелност – никакви спасителни помощи, никакви еврооблигации и долу ръцете от нашата хазна. Докато френският президент проповядваше повече разходи, преразпределение и централизиране.
И така, докато връхлетя коронавирусът и Меркел започна да прави немислими доскоро неща. Пред лицето на катастрофалния икономически срив и заплахата за единството на ЕС политиката й на малки и предпазливи стъпки беше заменена от големи и решителни скокове.
Първо Берлин състави пакет за спешна помощ за икономиката в размер на 353 млрд. евро заедно с 820 млрд. евро под формата на кредитни гаранции. След това през май Меркел заедно с Макрон обяви революционен план за възстановителен фонд на ЕС, който да подкрепи найтежко засегнатите от кризата страни. Изненадата беше повсеместна – заради амбицията, размаха, но най-вече заради обратния завой на Меркел по отношение на еврооблигациите. И после в началото на юни
Германия отново зададе тона с масивни стимули за възстановяване на икономиката на стойност 130 млрд. евро.
На висотата на момента
Недорешените проблеми от дълговата криза в еврозоната, шокът от Brexit, дълбоките течения на популизма, враждебните отношения със САЩ на Доналд Тръмп, Китай и Русия, прилагащи политиката „разделяй и владей“- ЕС си имаше достатъчно драми и преди катастрофата с COVID-19. Но точно
Това е моментът на Меркел – тя е считана за внимателен политик, но сега направи решителен ход.
вирусът беше катализаторът за обрата в Берлин. Причините са няколко. Германия е изправена пред дълбока рецесия – индустрията и износът са в колапс, а над 7 млн. души са на съкратено работно време. В Берлин са наясно, че само на ниво ЕС може да бъде мобилизирана помощ за тежко ударените от кризата държави, а усещането за солидарност е жизненоважно за оцеляването на съюза. А скокът на вътрешната подкрепа за правителството на Меркел на фона на ефективното справяне с пандемията осигурява на канцлера пространство за действие. Всичко това обяснява защо Меркел и Макрон реагираха с бързина и дързост, които така липсваха по време на дълговата криза в еврозоната преди десетилетие.
В същото време COVID-19 засегна неравномерно страните в ЕС и ударът върху икономиките ще бъде различен. Прогнозите
засега сочат, че тази година БВП на Италия ще се срине с 11% срещу 7% на Германия. Вероятно спадът ще е още по-голям, ако има втора вълна на заразата. Европейската централна банка действа решително и в началото на юни обяви, че засилва пандемичната си програма с допълнителни 600 млрд. евро за покупка на облигации.
Но тъй като ЕЦБ няма как да се справи сама, предложението на Берлин и Париж за нов фонд от 500 млрд. евро и последвалото увеличение до 750 млрд. евро от Европейската комисия е жизненоважно. Като икономическа реакция на кризата това може да не е достатъчно, но от гледна точка на политическия сигнал за бъдещето на ЕС определено е. Най-малкото защото показва ангажимента на Германия и Франция да направят всичко необходимо за запазването на ЕС.
Солидарност на хоризонта
Непосредственият отговор на икономическата криза ще дойде най-вече от фискалните политики на страните, подкрепени сериозно от ЕЦБ. Възстановителният фонд на Брюксел, в чиято основа е френско-германското предложение, вероятно ще претърпи промяна заради отпора на „пестеливата четворка“- Холандия, Австрия, Дания и Швеция, към която се присъедини и Финландия.
Предложението на Меркел и Макрон обаче е много по-значимо, отколкото предполага скромният му размер. То включва две иновации: способността на Европейската комисия да взема заеми и така да създава нов клас облигации на ЕС и фактът, че заемите трябва да се финансират от нови европейски данъци върху въглеродните емисии или финансови и дигитални операции.
На практика този план демонстрира солидарност в съюза от най-големите и важни страни, а през последните години ЕС беше често обвиняван за липсата на такава. Какъвто и да е окончателният план за възстановяването в ЕС, това е моментът на Меркел – тя е считана за внимателен политик, но сега направи амбициозен ход. Зад него, разбира се, стои и интересът на Германия, която ще се стреми да изправи на крака икономиката си максимално бързо, а това минава през възстановяването на партньорите й от ЕС, които поемат износа й.
Отчаяни времена, отчаяни мерки
На вътрешния фронт Берлин действа със същата решителност при приемането на поредица от спасителни планове за бизнеса и гражданите. Германия трябваше да се отрече от
„черната нула“в бюджетната си политика и да увеличи дълга и дефицита, за да се опита да се справи с кризата.
В интервю за телевизия ARD след приемането през миналата седмица на последния икономически пакет на стойност 130 млрд. евро Меркел защити мерките и отхвърли критиките, че на следващите поколения се прехвърля твърде тежко бреме. Според канцлера бездействието би довело до значително по-голямо нарастване на дълговете и загубите. Тя призна, че тази сума е твърде висока за „нормални времена“. „Но сегашните времена на коронавирус не са нормални и затова са нужни необикновени мерки“, казва Меркел. Затова според нея милиардите, които ще бъдат отпуснати за стимулиране, са правилна стъпка.
Факт е, че Германия е много по-подготвена от редица европейски страни за подобна криза не само в икономическо, но и в здравно отношение. И е нормално да използва това предимство, за да укрепи лидерската си позиция в Европа. „Нито една държава в Европа не е в по-добра позиция от Германия,
що се отнася до финансирането на вътрешното икономическо възстановяване“, твърди Тобиас Кайзер от Die Welt. Но и посочва, че в Брюксел, Рим и Мадрид политиците виждат това като потенциален проблем – притесняват се, че по-малко икономически стабилните страни могат да бъдат ударени по-силно от пандемията и така Германия и още няколко силни икономики да разширят пропастта с останалата част на ЕС.
Критици на Берлин например изтъкват, че макар да настоява другите страни да спазват икономическите правила на Европа, когато това е от полза за Германия, правилата за държавна помощ бързо се променят. Не е случайно, че близо половината от разрешената в ЕС държавна помощ след началото на пандемията е за германски компании. А това може да им даде нужната финансова стабилност за изгодни придобивания в други страни от ЕС.
Мотото в Берлин винаги е било, че силна Германия означава силна Европа. И този път Меркел го прилага по най-добрия възможен начин.