Нанобръмбари в главата
Нови концепции за дистанционно управление на инжектирани в тялото роботи чертаят бъдещето на приемането на лекарства
Биотех секторът се развива с такава скорост, че управлението на емоции, заболявания и процеси в тялото от нанороботи все повече излиза от сферата на фикцията.
Израелски учени са на път да намерят начин как мозъкът сам да дозира лекарствата си чрез инжектирани в тялото микроджаджи.
В Канада са открили как с магнитно поле да контролират пътя в тялото на бактерия с железни микроелементи, убиваща ракови клетки.
Двете публикувани неотдавна изследвания хвърлят светлина върху значението на нанотехнологиите за модерната медицина и борбата с болести и състояния, за които до момента няма нито съвсем ясни причини, нито напълно ефективни лечения. Предстои ви интервю за работа, притеснявате се, ръцете ви се потят, мускулчето под лявото ви око потреперва.
Представете си, че само с една мисъл можете да накарате сценичната треска да се изпари или пък има начин мозъкът ви да е засякъл признаците на притеснението и да ги е потушил, преди симптомите да се появят. Подобен подход е в основата на откри- тието, което израелският Bar Ilan University публикува неотдавна. Концепцията, която все още е в първоначална фаза, би позволила на мозъка сам да управлява инжектирани в тялото нанороботи, с които да се лекува.
Най- големият потенциал на технологията е да предложи лечение там, където традиционната медицина буксува - при психичните заболявания или състояния, чието лечение уврежда точно толкова тъкани, колкото и поправя. Екипът на Bar Ilan University смята, че нанороботите биха имали особено голямо значение при състояния като шизофрения, синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) и дори депресия. Почти по същото време няколко канадски института също обявиха, че са открили нов начин да транспортират вещества в тялото чрез наноботове, с което ще направят лечението на рак пощадящо.
Подсъзнанието (ще) може всичко
Традиционните начини за приемане на медикаменти чрез директно инжектиране или вземане на хапчета имат сериозни практически недостатъци. Един от тях е например невъзможността да се спре действието или разпространението на веществото, след като то веднъж е влязло в кръвообрашението. В последното си изследване обаче екипи от израелските Interdisciplinary Centre и Bar Ilan University, изглежда, намират решение за този проблем, като конструират наноробот, отпускащ определена доза медикамент, който може да се включва и изключва при някакви обстоятелства.
Разработката е позната под името „ДНК оригами“- наноробот от ДНК, нагънат така, че лекарството да може да бъде „вплетено“в структурата му. Миниатюрната робогенетична джаджа има и клапа, която се контролира от електромагнитна енергия - отваря се и се затваря, за да освободи вещество в заобикалящата го среда. В случая на публикуваното миналата седмица в журнала Public Library of Science (PLOS) проучване тази среда е… индийска хлебарка. А в основата на опита е да се провери дали мозъчните вълни могат да контролират дистанционно обект в
Откритието на учените в Израел може да бъде революция в лекуването на психически състояния като депресия или шизофрения.
живо тяло.
В опитите на Interdisciplinary Centre и Bar Ilan University електромагнитната енергия достига до хлебарката чрез телена намотка, увита около насекомото. В другия край на жицата е оборудване за електроенцефалограма (ЕЕГ), носено от доброволец. В системата има включен и алгоритъм, който пуска определен сигнал по жицата, щом мозъкът на човека достигне определени нива на активност.
Макар и да е абстрактен и неразбираем на пръв поглед, опитът всъщност протича така: доброволецът с ЕЕГ шапка решава задачи, като компютър отчита мозъчната му активност - както при сложен мисловен процес, така и в покой. В тялото на хлебарката има инжектирани ДНК нанороботи с микроскопични части железен оксид в структурата си, които реагират на електромагнитните сигнали. Алгоритъмът е програмиран да изпраща сигнал по намотката всеки път, когато се достигне високо ниво на активност и да освобождава доза лекарство, докато трае това ниво на мозъчната дейност.
С други думи, експериментът на израелските институти може и да е до-