Столични хотели в повече

Ако попитате как един отдаден на бизнеса си столичен хотелиер възприема новинарския поток, той ще ви каже, че чете с радост, когато авиокомпании като Ryanair обявяват 22 нови линии от София, когато се задават международни конференции и има съживяване на икономиката, което върви в комплект с чужди бизнесмени, търсещи място за спане.

Не харесва политическите катаклизми, които блокират бизнеса и водят несигурността, а новини като тази гласували ли са гражданите на Обединеното кралство за напускането на Европейския съюз или не се следят с притаен дъх. За хотелиерите с повече звезди Brexit в прав текст означава, че имат с шест месеца по-кратък срок за завършването на проектите си за строителство или реконструкция на активите си, които да посрещнат мечтаната върволица от делегации от Европа.

Върволици може и да няма, но раздвижването на позаспалия допреди няколко години хотелиерски пазар в столицата вече е видимо с просто око. То може да бъде забелязано по големия брой сделки и проекти, които бяха обявени. Много големи хотели като Hilton, Radisson Blu, „Родина“, Kempinski, а наскоро и Downtown, смениха собствениците си. Други обявиха, че стартират проекти, които от години стоят на трупчета, като например бившият хотел „Сердика“на генералния директор на „Лукойл България“Валентин Златев до паметника на Левски, който ще се превърне в Hyatt. С нови сили започна довършването на кулите на НИКМИ до НДК, където ще има висококатегориен хотел. Строителната компания „Маркан“обяви, че ще построи два нови хотела - един Novotel и един Ibis. Световният бранд InterContinental ще смени този на Radisson срещу парламента след солидно порастване на сградата. За пореден път се заговори за влизането на друга светов- на марка - Marriott. А дузина съществуващи обекти направиха, са в процес или им предстои реконструкция. Този бурен хотелски живот, разбира се, не се обяснява само с предстоящото председателство. Далече по-съществената причина е, че пазарът на софийски хотели расте по всички показатели от 2013 г. насам. След като потъна дълбоко в кризата от 2009 г.

Новите инвестиции, разбира се, носят и рискове за бъдещето. Към днешна дата основната цел на хотелиерите е да се работи в посока вдигане на цената на нощувките и на града. Разширяването на легловата база във високия сегмент обаче може да доведе до точно обратното, ако ръстът на предлагането изпревари този на търсенето. Това автоматично значи спад в цените, а оттам и по-бавна възвращаемост за хотелиерите. В сектора за логично ниво се приема 10% доходност. Изследване на анализаторската Christie Group показва, че въпреки че е с най-малко население спрямо Белград и Букурещ, българската столица има почти равен брой хотели и стаи с румънската и около двойно повече от сръбската.

Както по морето, така и в София бизнесът е доминиран почти изцяло от български играчи, а при повечето от изброените

Приходите от нощувки в столицата са 116 млн. лв., от които 88 млн. лв. са от нощувки на чужденци.

сделки и малкото чуждо присъствие напусна страната и отстъпи място на добре познати български лица. Някои от тях с ограничено знание и опит как се прави многозвезден бизнес. Така въпреки бавно растящите приходи и печалби на хотелите, София остава все така на една от най-ниските позиции по показателите за запълняемост на стаите и цени и все така неатрактивно място за посещаване с цел туризъм.

Расте, всичко расте

Към днешна дата и статистическите данни, и финансовите отчети, и мениджърите на хотели, и анализаторите говорят за ръст на пазара на хотели в София от протестната 2013 г. насам, която голяма част от хотелиерите окачествяват като слаба. Официалната статистика на НСИ показва (виж таблиците) нарастване на местата за настаняване и броя легла, на направените нощувки общо, на тези на чужденци и на приходите от тях. За 2015 г. броят легла в София е 12 453, като 7683 от тях са в 4- и 5-звездни хотели, чиято бройка е 45. Отчетените нощувки общо са 1 605 179, като над 1 млн. от тях са на чужденци. Приходите от нощувки в столицата са 116 млн. лв. (около една трета от приходите на морската Бургаска област от пренощуване и една девета от общото за страната), от които 88 млн. лв. са от нощувки на чужденци. Четири- и петзвездните хотели на София си поделят 93.4 млн. лв. от общата сума и 77.4 млн. лв. от парите, дошли от чужди граждани. Последните данни на Министерството на туризма за първите 6 месеца на тази година показват, че отново има ръст на посещенията с цел бизнес в страната и той е 14.4%.

Финансовите отчети на десетте най-големи хотела в София (виж таблицата) също показват общо и индивидуално подобрение. Сумарните приходи на дружествата са 117 млн. лв., като при всеки най-много са от нощувки (60 - 70%). После се нареждат постъпленията от храни и напитки, наеми, хазартни или спортни съоръжения, конферентни услуги... Миналата година е различна и с друго - всички компании сред топ 10 са на печалба, докато предишните две години половината са отчитали загуби. Друга любопитна подробност е, че шест от десетте големи обекта са изградени след социализма. Като собственост едва в три има чужди инвеститори - гръцки, турски и британски. С което почти се изчерпва и списъкът на международното присъствие на целия софийски пазар.

Извън сухата статистика хотелиерите и анализаторите също забелязват подобрение на основните показатели в хотелиерството. Според последните наблюдения на консултантската компания в сферата на хотелиерския бизнес Kohl&Partner има ръст на цените на нощувките в София при 4- и 5-звездните хотели с 10%, като съпоставката е направена за май 2016 г. спрямо май 2015 г. Има мърдане и при заетостта, която е нараснала с между 3 и 5%.