Иска ли някой български домати

Производството на плодове и зеленчуци най-накрая расте, но пазарът на свежа продукция остава труден

леги от ЕС, с които работят на един и същ пазар. Другите проблеми са големият сив сектор и липсата на силни организации на производителите, които могат да предложат големи количества еднородна продукция. Търговците пък имат свои причини за недоволство от българските производители - опаковките и съхранението са на много ниско ниво.

Свежест на ниска цена

„Клиентите като цяло търсят най-ниската цена, разбира се, има и такива, които предпочитат българските стоки в сезона им, но най-важна си остава цената”, разказва търговец от борсата в Слатина, пожелал името му да не се споменава. Дори в това време на годината, когато се събира местната продукцията и започва най-активната й търговия, цените на българските стоки изпреварват значително вносните. Това показват официалните данни на Държавната комисия на стоковите борси и тържищата, през който канал минава една голяма част от търговията. „Сега най-много внос продаваме от прасковите, защото българската върви 1.10 -1.40 лв., а гръцката по 0.60 - 0.80 лв. Вносни са ни и дините, пъпешите и гроздето”, обяснява търговецът. Доматът, по думите му, е на идентични цени, но българският стига до крайния клиент оскъпен заради многото прекупвачи по веригата. По-скъпи са и българските гъби. „Гъбата от Полша е 1 евро тарелката, от тук излиза от производителя на 2.20 лв., след опаковане и с надценката на търго- веца е 2.50 лв., за какъв потенциал на местните продукти да говорим”, казва Владимир Виденов, търговец на зеленчуци. Той смята обаче, че има и такива български потребители, които предпочитат да консумират местните плодове и зеленчуци, защото вярват, че са по-качествени или просто имат любими сортове.

Не е изключено обаче такива клиенти да попаднат в капана на недобросъвестни търговци, които им представят гръцката или македонска стока за български продукт. Друг търговец на едро от Слатинската борса обяснява, че не работи с местните плодове и зеленчуци поради няколко причини. Първо, големите градинари и овощари, които могат да предложат търсените от пазара разфасовки в индивидуална опаковка и да предложат стока с добър търговски вид, не са много на брой и са започнали да работят директно с големите търговски вериги. Второ, много от малките производители въобще не предоставят документи, не са регистрирани по ДДС и упражняват дейност в сивия сектор, а проверките при търговеца са сериозни и той не може да си позволи да продава такава стока.

Да тичаш след големите

За да станат по-конкурентоспособни българските продукти, производителите трябва да повишат ефективността на своите стопанства. „Проблемът всъщност не е, че западната или съседската продукция от плодове е много евтина, проблемът е, че нашата е много скъпа, понеже ни липсва технология на отглеждане. Изгубили сме в последните 20-30 години опита и едва сега започваме да го създаваме на принципа проба-грешка и затова разходите ни по производството са по-високи, а оттам нараства и цената“, обяснява председателят на Съюза на овощарите Живка Грозева. „Ако ние имахме наука и институти, които да ни кажат кои сортове са подходящи за България, как да се отглеждат, за да се достигне хубав добив, как да намалим разходите си и да можем да продаваме на конкурентни цени, картинката щеше да е различна. Сега в момента цената на българските ябълки например е 100% по-висока от цената на полските. Не са редки случаите, в които местната продукция застоява и се изхвърля заради ограничените възможности за износ на тази стойност и залетият с чужда продукция вътрешен пазар“, казва тя. По нейни данни на пазара на свежи плодове в момента има едва 20-30% българска продукция. Нишата, в която чуждите продуктите трудно могат да конкурират местното производство, са единствено черешите.

Конкурентоспособността на сектора плодове и зеленчуци според производители е ниска и заради различните начини на субсидиране в различните държави от ЕС. „Полша и Гърция например имат държавни стратегии за подпомагане на развитието на ня- кои сектори, отделно от европейските субсидии. Ето затова производителите успяват да излязат на българския пазар с ябълки от 20 евроцента“, обяснява Гроздева.

Подпомагането е различно не само спрямо другите държави, но и спрямо другите земеделски сектори. „Тук е възприет моделът за ставка на декар. Разходите ми за един декар отглеждане на пипер са около 2000 лв., а субсидията е 90 лв. Субсидията де факто покрива около 5% от разходите ми. При зърнопроизводството разходът е 160 лв., а субсидията - 30 лв. Кой ще бъде по-конкурентоспособен”, казва зеленчукопроизводителят Валери Велев, който отглежда 3000 дка и работи с една от големите търговски вериги и фабрики на българския пазар.

Сред основните проблеми е и този, че стопанствата в найголямата си част са малки и не могат да предложат търсените от пазара количества. Сдружения на производители, които да предлагат големи количества еднаква откъм сортове и вид продукция, все още не се създават. Това ограничава достъпа до нови и големи пазари, но също така оказва влияние върху цените, преговорите с търговци и доставчици.

Много голяма част от производителите на плодове и зеленчуци не са в състояние дори да опаковат и съхраняват стоката си в най-добрите за това условия. На борсата българските доматите и праскови се продават в захабени кашони от банани, без никакви обозначения за производителя. При вносните продукти такава практика е изключение.

Но това са по-скоро дребни проблеми на фона на огромния сив сектор в продажбите и във вноса (около 80-85% по данни на Националния съюз на градинарите в България). Другото е оскъпяването на труда на берачите вследствие на въведените еднодневни трудови договори, които задължават производителите вече да плащат осигуровки - нещо, което доскоро те не правеха. „При някои от културите, които изнасяме, все още можем да предложим конкурентна цена и това се дължи най-вече на по-ниските разходи за ръчен труд спрямо други държави. В последните години обаче цената му се вдига и сега е на едва два пъти по-ниска стойност от Италия. Тенденцията към поскъпването ще се запази и това е притеснително, особено предвид ниската производителност на този труд“, казва Живка Грозде

ва.