Цената на подкрепата за „Газпром“

Един от аргументите за необходимостта от високи възнаграждения в държавната администрация и държавните компании е предположението, че те биха привлекли и мотивирали по-отговорни хора да поемат защитата на националните интереси. Това е логично съждение, тъй като работата само за чест и слава рядко привлича качествени служители. Високите възнаграждения не са панацея. Показва го случаят с БНБ, която допусна фалита на КТБ, след ка- то поне пет години беше предупреждавана за опасността. В случая с „Южен поток“( виж повече на стр. 16-17) заплатите не само не са мотивирали държавните мениджъри да стоят зад интересите на работодателите си. Високите възнаграждения, които те са получавали от смесената компания между „Газпром“и БЕХ (в някои случаи над 40 хил. лв. на месец), са ги стимулирали по-скоро да играят за руските интереси и за тези на строителите вместо за данъкоплатците.

Отговорът на подобни проблеми звучи скучно, защото е повтарян много пъти, но никога не е прилаган - трябват повече прозрачност и ефективен контрол. И тъй като второто е по-трудно да се получи, то полесно е да се създаде система, при която в по-голяма степен да се разкриват доходите на държавните служители и особено на мениджмънта на държавните компании. В момента законът за разкриване на имуществото на политиците и държавните служители не из- исква те да декларират трудовите си доходи. Това само по себе си не е решение (корупцията няма да бъде декларирана), но така ще се избягват ситуации като с „Южен поток - България“. Подобен подход крие рискове от засилване на популизма срещу нормалното заплащане за отговорните държавни длъжности, но пък има предимството да стимулира повече въпроси към дейността на институции като БНБ или държавни компании като БЕХ.

Изключително високата държавна заплата пак не е гаранция за добросъвестност.