Гергов и златната дупка на Варна
Морската община иска да плати астрономическите над 43 млн. лв. на Георги Гергов за под 3 дка празен парцел в центъра на града. Идеята е парите да дойдат от данъкоплатците през държавния бюджет. Планът на Варна е, ако купи мястото срещу милионите, да нап
Морската община иска да плати над 43 млн. лв. на Георги Гергов за под 3 дка парцел в центъра
ДДа получиш няколко десетки милиона лева за една дупка, пък била тя и в центъра на Варна, звучи като много добър подарък. Скоро с него може да се сдобие Георги Гергов - собственик на някогашни соцмастодонти, а сега все губещи предприятия като Пловдивския панаир и столичния ЦУМ. Гергов е притежател на парцел от малко под 3 дка в центъра на морския град. Тази седмица варненският кмет Иван Портних предложи общината да купи този парцел срещу 43.2 млн. лв. Не със свои пари, а с държавни, т.е. на всички данъкоплатци.
Извън тази астрономическа цена за нещо, което представлява изкоп с ограда, най-странното е защо сега се стигна до съглашение между общинско ръководство на ГЕРБ и висш кадър на иначе опозиционната БСП.
За да се случи сделката, има още няколко условия. Идеята първо трябва да бъде одобрена от общинския съвет, което може да стане още този петък. След това трябва да бъдат осигурени парите - те могат да дойдат от държавния бюджет, но досега това не е обсъждано с финансовото министерство, твърдят от ведомството пред "Капитал".
Ако държавата отново подкрепи бизнеса на Гергов обаче, това ще е интересен знак от страна на ГЕРБ. Последната такава помощ дойде преди две години, когато министерството на икономиката се опита да подари участието си в панаира на общините Пловдив и Варна, при което морският град трябваше да получи по-голямата част (29% от капитала), явно с мисълта, че той ще бъде заменен срещу "Дупката".
Сделката обаче се провали след изборите през 2017 г.
Цена-мечта
Парцелът от 2915 кв.м на бул.
"Княз Борис I", известен като "Дупката", е собственост на
дружеството "Централен универсален магазин Варна".
Подобно на "Международен панаир Пловдив" фирмата беше придобита от Гергов постепенно, с няколко увеличения на капитала (предимно с апортни вноски), при които общината практически беше отстранена като акционер. Още по соцвреме на мястото се планираше изграждането на търговски дом по подобие на столичния ЦУМ, но при изкопните работи бяха открити археологически разкопки и проектът беше спрян. Включването на Гергов стана на по-късен етап, но и до днес парцелът представлява само това - дупка. Основният аргумент на кмета да предложи общината да я изкупи е, че загрозява центъра и е опасна
за преминаващите.
Идеята е това да стане през сделка за самата компания "ЦУМ Варна". Такова е било предложението и на самия Гергов. Освен имота във Варна капиталът на дружеството включва и 100% участие в друга практически неработеща фирма - "Порт палас". Основната тежест в оценката, която е изготвена от независимите оценители Нелияна Иванова и Людмил Велинов по поръчка на общината, обаче е на парцела.
Цената от 43.224 млн. лв. е изчислена при някакъв фантастичен вариант - ако на мястото има четириетажна сграда с още три нива подземни гаражи, магазини и офиси и парцелът бъде застроен 100%. Самите оценители уточняват, че тази стойност може да се постигне "при изчакване на най-благоприятен момент за реализация на пазара".
Сметките са направени на база себестойност на строителството 369 евро на кв.м и продажни цени в диапазона
Покупката трябва да стане през сделка за самата компания „ЦУМ Варна“.
от 1470 евро/кв.м за офисите и жилищата до 2290 евро за магазините. Според специалисти прогнозните цени на бъдещите площи са доста оптимистични, докато необходимите инвестиции за изграждането са подценени, което оставя един огромен марж за хипотетичната инвестиция. Нещо повече, по информация на "Капитал" преди година е правена оценка на същото дружество по друг повод и заключението на експертите тогава значително се различава от сегашното. Тяхната оценка за 100% от капитала на "ЦУМ Варна" е била 9.4 млн. лв., или 4.5 пъти по-малко.
Площад, паркинг, паметник
Тук е моментът да се посочи, че общината не планира въобще да строи офиси и магазини на терена. Това сваля възвращаемостта на инвестицията близо до нула.
Според главния архитект на Варна Виктор Бузев, след като
отново стане общинска собственост, теренът на т.нар.
Дупка трябва да се превърне в площад над подземен паркинг на четири нива. "Синята зона на Варна, чийто първи етап влезе в експлоатация това лято, има наложителна нужда от подобен паркинг", каза Бузев. "Дълбочината на дупката позволява разполагането на 3-4 етажа. На нивото на улицата по мое лично мнение трябва да бъде възстановен площадът, който се намираше там преди години – със зелени площи, водни огледала и места за отдих", добави той.
По-екстравагантната част от вижданията на варненския главен архитект за бъдещето на "Дупката" е за площадното пространство "на покрива" на закрития паркинг - там трябва да бъде поставен паметник на братята Кирил и Методий и техните ученици. Такъв паметник в града липсвал. "Не става дума за малък паметник, уточни Бузев. Обсъждал съм идеята с кмета Иван Портних още преди години и двамата сме на мнение, че това трябва да е внушителна скулптурна композиция, която да скрие грозните сгради наоколо." При паметника на Кирил и Методий с поднасяне на цветя трябвало да свършват и манифестациите на 24 май.
Главният архитект има и друга идея за "Дупката" - тя е свързана с останките от крепостната стена на древния Одесос. Според Бузев успоредно на сегашния пешеходен бул.
"Княз Борис I" можело да бъде разположен "шлиц", който да открива разкопките за погледа на минувачите. Достъпът до тях можел да бъде осигурен с ескалатори, които да
отвеждат до пешеходна алея на първото ниво на подземния паркинг. "Всичко това, разбира се, може да стане само след като бъде взето окончателното решение за бъдещето на "Дупката", но и след национален, а дори и международен архитектурен конкурс", каза Бузев.
Чии сметки излизат
Но за да се появят площад, паркинг, фонтани и паметници на мястото на сегашния изкоп в центъра на Варна, има още едно условие – изработването на нов подробен устройствен план за терена. Защото в сегашния си и все още действащ вариант той предвижда изграждането на пететажен търговски център.
"На това място в момента не може да бъде построено нищо по-високо от 15 м", каза Виктор Бузев. "Освен ако по някаква причина общинският съвет не вземе друго решение.
В тази височина не могат да бъдат вместени повече от пет етажа – това е максимумът, с оглед на най-високите околни сгради. Навремето Георги Гергов искаше сградата да е по-висока и вероятно по тази причина се е отказал от строителството. Сигурно сметките не са излизали", добави той.
От документите за оценката се вижда, че е имало инвестиционно намерение да се построи 8-етажна сграда с три подземни етажа за паркинги и полуподземен етаж за супермаркет и зала за експониране на археологическите находки.
На първите два етажа е трябвало да бъдат разположени магазини, а на останалите догоре - офиси. Не е ясно на колко Гергов е оценявал инвестицията си и как е смятал да я финансира. "Капитал" го потърси за коментар, но той не вдигаше мобилния си телефон.