Газовата Пандора

P Засега цените на газа в България и на едро, и на дребно са сред най-ниските в Европа. P Едва ли скоро ще има същински преговори за промяна на цените на „Газпром“за страната или пък за промяна на модела, по който се образуват.

Засега цените на газа в България и на едро, и на дребно са сред най-ниските в Европа

ТТочно в момента, в който държавният газов доставчик „Булгаргаз“има възможност да търси предоговаряне на условията с „Газпром“, той, изглежда, пристъпва плахо от крак на крак.

Договорите с руския газов монополист за доставка са постоянен дразнител на индустрията, която се оплаква от цените на газа, или на всички, за които руската компания е просто част от инструментариума на Кремъл за контрол над България. Именно затова решението на Европейската комисия от пролетта на тази година да принуди „Газпром“да бъде по-гъвкава в отношенията си с източноевропейските си потребители предизвика радостни възгласи в София.

Появиха се очаквания, че „Булгаргаз“ще успее да измени в своя полза част от договорните си отношения с „Газпром“, както и обвинения, че не го прави достатъчно бързо.

Засега обаче разговорите между руската и българската компания са по-скоро технически, а „Булгаргаз“не бърза да отваря ценовата „Пандора“в договорите си. В момента цените на газа, доставян до българската граница, дори с последното 14-процентно повишение от началото на октомври, са изгодни за бъл- гарските потребители (виж графиката). По-важното е друго. Котировките на газа на спотовите пазари (където те се формират на база на търсенето и предлагането, а не по фиксирана формула) също тръгнаха нагоре. След възстановяването на европейските икономики от глобалната криза търсенето на газ нарасна, което логично доведе и до скок на цените, които вече се завърнаха на предкризисните си нива.

Последното поставя съществен проблем пред „Булгаргаз“. Според договорката с ЕС не само българското дружество може да поиска преразглеждане на цените по договорите си,

като се позове на тенденциите на газовите пазари. Това може да направи и „Газпром“.

Тази висяща заплаха по-скоро оправдава плахостта на държавната компания, която иначе винаги е подозирана, че просто не иска да разваля удобните си отношения с „Газпром“- руският монополист доставя газа по фиксирани дългосрочни цени, които се индексират спрямо цената на петрола, местните потребители нямат алтернатива, а мениджмънтът на „Булгаргаз“се занимава основно с администрация на доставките, без да има нужда да проявява търговска инициатива или да отговаря за печалбите. В тази рутина мнозина дори прозират скрита подкрепа за руснаците, която води до забавяне на алтернативните проекти за доставки на газ.

Лостът за преговори Началото на преговорите всъщност е започнато от руския монополист, както става ясно от официалните съобщения на „Булгаргаз“. Срещу отказа на Европейската комисия да наложи глоба на руската компания за злоупотреба с господстващото й положение в осем източноевропейски страни, включително България, тя пое ангажименти да промени търговската си политика. Сега „Газпром“предлага промени в договорите, за да изпълни задълженията си.

Те включват отказ от забраната нейните потребители да препродават газа, който купуват от нея, както и отпадането на възраженията й срещу виртуална търговия (т.е. без суровината физически да се придвижва от една до друга точка). По този начин компании като „Булгаргаз“, които имат твърдо заявени количе-

ства по дългосрочните си договори, ще могат да ги продават не само на местния пазар. В резултат на това вече, поне на теория, в България може да се доставя руски газ не само по газопровода от Румъния, но и от Унгария и Словакия, с които страната няма физическа връзка. България също така ще може и да изнася суровината, ако намери купувачи в тези страни или потребители, които имат физическа връзка с тях.

„Газпром“освен това пое ангажимент да съобразява ценовата си политика с общите тенденции на газовите пазари.

Европейската комисия изрично посочи трите най-ликвидни пазари в Европа – Германия, Франция и Италия, и двата газови хъба (т.е. пазарни точки) с най-изгодни цени – TTF в Холандия и NCG в Германия, които да служат като референтни стойности.

Тези условия обаче бяха почерпени от опита след 2008 г., когато газовите хъбове, на които се търгува в реално време, имаха значително по-изгодни условия от дългосрочните договори на „Газпром“. Тогава заради икономическата криза голямо количество доставки на глобално ниво (особено от Азия) се пренасочиха към Европа, което естествено потопи цените в този пазарен сегмент. Именно затова след поредица от заплахи и арбитражи големите германски компании като RWE и EoN успяха да извоюват промяна в контрактите с руския си доставчик още през 2011-2012 г. В договорите им освен дотогавашната индексация спрямо цените на петрола, беше включено и следване на спотовите пазари. Това беше една от причините за спада на цените в Германия (другите бяха свърза-

ни с размяна на собственост с руската компания и разделяне на пазарите в Западна Европа).

На практика компромисът, който ЕК постигна с „Газпром“през май 2018 г., целеше именно да копира вече постигнатото от германските компании. Но докато Брюксел мудно придвижваше разследването срещу руската компания, времената се смениха и сега пазарните условия са доста по-различни.

Страх газа пази

В момента „Булгаргаз“няма много изгода да отваря въпроса за цените. Прокрадналите се тук-там съобщения, че в Санкт Петербург (където скоро ще се измести централата на „Газпром“) е договорено цената на газа за България да следва тенденциите на западноевропейските пазари, са леко пресилени. Засега българската компания има доста по-ограничени цели.

Една от тях например е да промени базовия период, върху който се формират цените. Сега те отразяват движението на

няколко петролни продукта на Средиземноморския пазар (на практика в Италия) за предходните девет месеца. По този начин обаче се получава сериозно разминаване. Често в България газът поскъпва, когато котировките на петрола са тръгнали надолу или обратното. Това кара потребителите винаги да се възмущават на по-високите спрямо Германия цени, но рядко да са благодарни, когато те са по-ниски.

„Булгаргаз“се надява да извоюва и малко повече гъвкавост в договорите, които доста твърдо разписват в кой месец колко газ трябва да постъпи в България. Сега държавният доставчик не може да се възползва от ситуацията, в която понякога може да намери малко по-евтин газ от друго място. Компанията се е опитвала и да изясни някои условия по възможността да купува руски газ в Унгария и Словакия.

Реалните преговори обаче още не са започнали. Както и през 2012 г., когато „Газпром“направи отстъпка в цените на газа за България заради съгласието на София с пропадналия проект „Южен поток“, така и сега търговията отново ще зависи от плановете на руската компания за пренос на газ.

Според източници от бъл-

гарска страна руската газова компания все още не е поставяла официално въпроса с пренасочването на газовия транзит през България вместо от север на юг (т.е. от Украйна и Румъния към Турция и Гърция), от юг на северозапад (от Турция към Сърбия, Румъния и Унгария). Тези планове обаче са публична тайна и „Газпром“активно строи инфраструктурата през Черно море, за да заобиколи Украйна. Но именно пренасочването на транзита е козът, който кабинетът се надява да използва за по-добри условия.

Първото от тези условия е „Газпром“да търгува суровината си на евентуален газов хъб в България. Хъбът обаче е поскоро розов слон, в който вярва най-вече премиерът Бойко Борисов, но не и експертите около него (разговорите за хъба „Балкан“замряха в очакване на решението на руската компания, тъй като няма много други желаещи да продават на него). По-важното е обаче дали „Булгаргаз“ще успее да си извоюва по-голяма свобода, така че да може да се възползва от новите възможности, например внос на газ от Румъния. Или да даде такава възможност на частни компании, с което да създаде конкуренция на пазара.

„Булгаргаз“може да поиска понижение на цените на газа, но „Газпром“има право да поиска повишение.